Още февруарски юбилеи: Ейлийн Фарел

Eileen Farrell
(13 февруари 1920 – 23 март 2002)

Ейлийн Фарел е американски сопран. Постига успехи на оперната сцена и на концертния подиум. Дебютира през 1956 г. като Сантуца в „Селска Чест” на Маскани, на турне на операта на Сан Карло във Флорида. През 1957 дебютира на сцената на Лирик Опера в Чикаго, през 1958 – в Сан Франциско. На сцената на Метрополитън се качва на 6 септември 1960 г. в главната роля на „Алкест” от Глюк. Ангажирана е от Метрополитан за откриването на сезон 1962-63 като Мадалена от „Андреа Шение” на Джордано с Франко Корели в титулната роля. От 1963 до ’64 г. на тази сцена г-жа Фарел играе 44 пъти в 6 представления, след което прекъсва връзките си с Ню Йоркския театър, за да с завърне там отново през 1966 за последните си изпълнения на Мадалена. В репертоара й влизат ролите на Джокондата от едноименната опера на Понкиели, Леонора от „Силата на съдбата” (Верди), Изабела от „Атлантида” на де Фала и разбире се, Сантуца. Фарел получава професорска степен и преподава в редица университети в САЩ.

Ponchielli: La gioconda – Suicidio! – Eileen Farrell

На кого да отдадем чест през февруари? Роландо Вилацон

И най-накрая – да отдадем почит на младото поколение в операта – Роландо Вилацон (Rolando Villazón). Мексиканският тенор (с френско гражданство) е роден на 22 февруари 1972 г. Младежът има много красив глас и невероятно присъствие на сцената. В орбита го изстрелва участието му на Залцбургския фестивал в „Травиата” с Анна Нетребко. Модерната постановка е приета изключително добре, а двамата дебютанти днес са най-добрият оперен дует. Вилацон, освен симпатяга, прекрасно пеещ и всичко останало, е чудесен актьор, вижте:

Verdi: La traviata - Lunge da lei... Dei mei bollenti spiriti - Villazón

На кого да отдадем чест през февруари? Карузо

През 1873 г., на 27 февруари е роден Енрико Карузо (Enrico Caruso). Първата звезда от ерата на записите, превърнал се в еквивалент на „тенор”. Освен оперна, за времето си Карузо е и филмова звезда – нещо, което не се среща дотогава. Може би една от причината е в липсата на киното, но пък театърът е бил на лице... Искам да кажа, че човекът е търсил популярност по всеки възможен начин и не се притеснява от нищо, за да я постигне. Не осъждам участието във филми, много след него правят – Марио Ланца, нашата Люба Велич, но по времето на Карузо киното е нямо и той не може да използва основния си коз – гласа, а далеч не се отличава като виртуозен актьор. Така или иначе днес, за щастие, великият драматичен тенор се асоциира предимно с операта, вижте защо:

Leoncavallo: I pagliacci - Vesti la giubba - Enrico Caruso

На кого да отдадем чест през февруари? Хендел

На 23 февруари 1685 е роден Георг Фридрих Хендел (Georg Frederic Handel) – великият немски композитор на опери, оратории и концерти, връстник на Бах и Скарлати. Явно годината е била плодородна – днес не се случва подобно струпване на гении, да не кажа, че се наблюдава пълното им отсъствие... Както и да е, важното е, че музиката на Хендел звучи тържествена и категорична, както звучи и името му! насладете се на майсторството на големия Хендел, в изпълнение на голямата Джоан Съдърланд

Handel: Rodelinda - Dame Joan Sutherland

На кого да отдадем чест през февруари? Франко Дзефирели

На 12 февруари 1923 г. е роден знаменитият Франко Дзефирели (Franco Zeffirelli), филмов и оперен режисьор, ръководил цяло съзвездие от оперни звезди, включително и български, освен в театъра, и във филм-оперите. Негов е един много любим, надявам се не само мой, филм – „Ромео и Жулиета” (1968) с красивата музика на Нино Рота.

Romeo and Juliet (Zeffirelli's 1968)

На кого да отдадем чест през февруари? Леонтин Прайс

Този месец не може да се оплаче от липса на величия. Най-важната годишнина вече я споменах (другите не че на са важни, но не са толкова кръгли), сега останалите:
На 10 февруари 1927 г. е родена Леонтин Прайс (Leontyne Price) – брилянтен вердиев сопран и първата чернокожа примадона. Г-жа Прайс има един от най-силните гласове, появявали се на международната оперна сцена. От дните на върховата си кариера ни оставя най-истинската Аида и прекрасни Амелия и Леонора.

Leontyne Price: O patria mia



През 1967 г. Прайс, заедно с вторият българин, обявен за „Бас №1 на планетата” – Николай Гяуров (Nicolai Ghiaurov), са част от един от най-важните екипи за изпълнението на „Реквием” на Врди – с Фиоренца Косото (Fiorenza Cossotto) и Лучано Павароти (Luciano Pavarotti, все още без брада), дирижирани от вездесъщият Херберт фон Караян (Herbert von Karajan). Хубавото е, че това изпълнение вече се продава и на DVD (преди го имаше само на видеокасета) и ще остане за бъдещите меломани.

Verdi: Requiem – Ofertorio (Price, Cossotto, Pavarotti, Ghiaurov)

200 години от рождението на Шопен

Frédéric Chopin

(22 февруари 1810 – 17 октомври 1849)


Всеки оперен почитател обича класическата музика като цяло (или поне аз съм така). На 22 февруари се навършват 200 години от рождението на именития полски композитор и гениален пианист Фредерик Шопен.


Шопен, син на френски емигрант и полякиня, се изявява като дете-чудо в изпълнението на клавирни творби. На 2 ноември 1830, на 12-годишна възраст напуска Полша, заминава за Австрия, като по-нататъшната му цел е Италия. Седем дни по-късно обаче избухва Ноемврийската революция и последвалото я помитане на Русия. Така Шопен е експортиран от Полша като част от т.нар. „Велика емиграция” (полски – Wielka Emigracja).


В края на краищата се озовава в Париж, където удобно се подвизава като композитор и учител по музика, давайки понякога и публични изпълнения. Там изживява няколко любови, като накрая открива тази, така красиво разказана в игралния филм „Импромптю” (Impromptu, 1991, Хю Грант и Джуди Дейвис) – с Аурора Дюпин, по-известна като Жорж Санд. През по-голямата част от живота си Шопен е с много крехко здраве и умира твърде млад – на 39-годишна възраст.


Композициите му са предимно за пиано, изключително експресивни и сложни за изпълнение. Шопен създава музикални форми – напр. инструментална балада и внася иновации в познатите вече тогава соната за пиано, мазурка (полски – mazurek), валс, ноктюрно (от фр. – nocturnal, използва се и ит. notturno), полонезе (бавен полски танц – polonez, ит. – polacca), етюд, импромптю (муз. композиция в свободна форма, базираща се често на импровизация)...



Статия за Шопен в Уикипедия (англ.):

http://en.wikipedia.org/wiki/Fr%C3%A9d%C3%A9ric_Chopin