„Бохеми” (La bohème) е опера в четири действия, четири картини, на Джакомо Пучини по италианското либрето на Луиджи Илика и Джузепе Джакоза. Световната премиера на операта е на 1 февруари 1896 г. в Торино, Театро Реджио, диригент е Артуро Тосканини. Оттогава „Бохеми” става част от стандартния италиански оперен репертоар и една от най-често поставяните опери. През 1946 г., 50 години след премиерата й, Тосканини дирижира представление, излъчвано на живо по радиото и това е единственият запис на опера на Пучини, с диригента, водил премиерния спектакъл.
Пучини планира написването на опери по творби на Шекспир, Чарлз Дикенс, Виктор Юго, Ростан, Голдони, Д’Анунцио, Оскар Уайлд, Лев Толстой, Максим Горки, Метерлинк, Киплинг и пр., но се спира на сюжета на „Сцени из живота на бохемите“ от френския писател Анри Мюрже (1822–1861) и възлага на Илика и Джакоза написването на либретото. Композиторът се е уверил, че добрия текст е половината от успеха на операта и след неособено добре приетите му две предходни опери, сега внимателно е подбрал сюжета и либретистите.
На титулната страница на либретото на „Бохеми“ е посочено, че текта се базира на новелите на Анри Мюрже „Сцена из живота на бохемите”, но всъчщност не на всички, тъй като съдържанието им е без връзка помежду си. Както в по-късно създадената пиеса на Мюрже и Теодор Барие от 1849 г. със същото име („Бохеми“), оперното либрето е фокусирано върху връзката на Родолфо с Мими, завършваща с нейната смърт. Също както е в пиесата, Мими е сборен образ от две героини в новелите – Мими и Франсин. По-голямата част от текста на либретото се основава на новелите на Мюрже, но основната фабула във втория и третия акт е замисъл на либретистите, с няколко препратки към Мюрже. Финалните сцени на на първи и четвърти акт – с Родолфо и Мими – са идентични в операта на Пучини и пиесата на Мюрже и Барие.
Публикуваното либрето съдържа бележки от либретистите, относно адаптацията им.
Световната премиера на „Бохеми” е на 1 февруари 1896 г. в Торни, Театро Реджио, с диригент Артуро Тосканини. Операта бързо става популярна в цяла Италия и скоро е поставена в Неапол, Болоня, Рим, Ла Скала, Ла Фениче, Парма и в Бергамо.
„Бохеми” печели безкрайна световна популярност в началото на 20-ти век – само парижката Опера Комик я представя 100 пъти през 1903 г. Белгийската премиера е в Театър Ла Моне, Брюксел, на 25 октомври 1900 г., по френския превод на Ферие. Метрополитън Опера представя операта за пръв път на 26 декември 1900 г.
В Монако „Бохеми” е поставена на 1 февруари 1902, в операта на Монте Карло, с Нели Мелба като Мими и Енрико Карузо като Родолфо.
В България „Бохеми“ е изпълнена за пръв път през 1922 г. от Софийската народна опера под диригентската палка на Маестро Георги Атанасов.
„Бохеми“ е първата опера, излъчена на живо по телевизията – това става през 1977 г., театърът е Метрополитън Опера в Ню Йорк, а Родолфо, Мими и Марчело са Лучано Павароти, Рената Ското и Ингвар Виксел. Диригент е Джеймс Ливайн.
Luciano Pavarotti & Renata Scotto – Dunque è proprio finita (1977, MET)
Както вече бе казано, операта е в постоянния репертоар на театрите, за това съвсем естествено, през годините са се утвърдили много сценични двойки, триумфиращи в ролите на Родолфо и Мими. В началото на 20-ти век това са Енрико Карузо и Нели Мелба.
Enrico Caruso – Che gelida manina (1906)
Nelie Melba – Sì. Mi chiamano Mimì (1906)
По-късно, в средата на века и почти по едно и също време – Джуси Бьорлинг с Рената Тебалди или Виктория де лос Анджелес...
Jussi Björling – Che gelida manina (1956)
Renata Tebaldi – Sì. Mi chiamano Mimì (1956)
Jussi Björling & Renata Tebaldi – O soave fanciulla (1956)
Victoria de los Ángeles – Sì. Mi chiamano Mimì (1956)
и Джузепе ди Стефано с Мария Калас.
Giuseppe di Stefano – Che gelida manina (Studio recording)
Maria Callas – Sì. Mi chiamano Mimì
Maria Callas & Giuseppe Di Stefano – O soave fanciulla
През 90-те години почестите са за Роберто Аланя и Анджела Георгиу, а двойката от първите години на новото столетие е Роландо Вилацон и Анна Нетребко. Долнем също прави филм-опера „Бохеми“ през 2008 с Вилазон и Нетребко. Филмът е прекрасно произведение с модерно звучене – режисьорът е отърсил от праха предъвквания прочит на либретото и ни показва една различна сценография. Тандемът Вилацон-Нетребко са наистина влюбени и се раздават от все сърце.
Angela Gheorghiu – Sì. Mi chiamano Mimì
Roberto Alagna & Franck Ferrari – O Mimì, tu più non torni (2005, Orange)
Rolando Villazón – Che gelida manina (2008 film)
Rolando Villazon & Anna Netrebko – O soave fanciulla (2006, live concert)
От средата на 60-те до края на 80-те палмата на първенството държат Лучано Павароти и Мирела Френи, като по всеобщо мнение те са най-добрите Родолфо и Мими въобще.
През 1965 г. Дзефирели прави филм-опера, в която участва Френи, но неин партньор е не Павароти – той все още не е толкова известен, а чудесният Джани Раймонди.
Gianni Raimondi – Che gelida manina (1965, film)
За най-добър запис на тази опера, позовавайки се накритиката и Джудичи ("Операта в CD и видео"), се счита този от 1972 г. на Херберт фон Караян с Павароти, Френи, Панерай и Гяуров, и Берлинската филхармония. Когато е излязло изданието се е шумяло много около него – звукът, който Берлинската филхармония произвежда под ръководството на Караян е най-пищният, съществувал някога, подобно качество на звука, като на тази плоча е било нечувано, а за критиците двойката Павароти-Френи не е само брилянтно партньорство, а „някакво прераждане“.
Mirella Freni – Sì. Mi chiamano Mimì (1969, live)
Luciano Pavarotti & Mirella Freni – O soave fanciulla (1969, live)
Luciano Pavarotti & Rolando Panerai – O Mimì tu più non torni (1972, studio)
Luciano Pavarotti & Mirella Freni - O soave fanciulla (1988, San Francisco)
Ролята на Родолфо е най-играна и най-любима за Лучано Павароти и се задържа в репертоара му до края на кариерата. Тримата с Мирела Френи и Николай Гяуров са поканени за спектакъла за отбелязването на 100-годишнината от премиерата на „Бохеми“ през 1996 г. в Торино. В това видео Френи и Гяуров все още са Френи и Гяуров, пеенето на Павароти, макар и не на онова ниво, е хубаво (макар, че „Che gelida manina” е с по-ниска тоналност), но физиката му няма нищо общо с Родолфо на Павароти – най-добрият във втората половина на 20-ти век.
Luciano Pavarotti – Che gelida manina (1979, La Scala)
Luciano Pavarotti & Ileana Cotrubas – O soave fanciulla (1979, La Scala)
Luciano Pavarotti & Ileana Cotrubas – Sono andati? (1979, La Scala)
Заслужено е да отдадем внимание и на арията на Мюзета - известната като "валсовата песен на Мюзета" от второ действие...
Renata Scotto – Quando m'en vo'... (Musetta waltz song, 1982, MET)
както и на тази на Колин от трето:
Nicolai Ghiaurov - Vecchia zimarra (1988, San Francisco)
С „Бохеми” започват кариерите на много велики оперни артисти. Операта е подходяща за старт на професионалната реализация, тъй като обрисуваните характери са на млади, безгрижни студенти.
