Тогава, на 2 юни, Ковънт Гардън поставя тази позабравена опера с голямата Джоан Съдърланд в ролята на Мари, съпругът й Ричард Бонинг и неин постоянен диригент, и отскорощния й млад партньор Лучано Павароти – в ролята на Тонио.
Успехът на примадоната е очакван – тя е невероятна комбинация от високи ноти и чувство за хумор...
Joan Sutherland – "La chanson du Règiment" (1972, studio)
..., но истинския успех е за младежа.
В края на първо действие Доницети си прави садистичната шега да напише една тенорова ария, която завършва с 8 горни до – 4 по 2. За капак по-късно добавя и още едно и опасните ноти стават 9, а арията се превръща във "връх "Еверест" за тенорите". Трудност добавят и фактите, че е сравнително рано в спектакъла и така остава малко време на певеца за разпяване и че нотите следват бързо една подир друга и изискват значително пъргав глас. Много тенори я пеят само с горно си, но не и не чак толкова големият (като популярност и още повече – като физика) тогава Павароти. Джоан Съдърланд разказва, че винаги на репетициите Лучано завършва "Pour mon âme" с нормално си. На генералната, както си пеел арията, в края започва да изстрелва горни до във всички посоки, едно след друго, толкова бързи и брилянтни, сякаш никога няма да му свърши дъхът. Бонинг спрял оркестъра и всички гледали младока с изражения, показващи озадачение и почит. Павароти повтаря това и на официалното представление, като на всичкото отгоре, освен 9-те написани до, изпява още едно. Това се възприема като да се добави още една обиколка към десетте избягани от маратонец на състезание. Естествено, публиката не остава безразлична – триумфът му е абсолютен – толкова, че почти никой не обръща внимание ужасния му френски.
Luciano Pavarotti – "Ah! mes amis... Pour mon âme" (1966, Covent Garden)
Тройката Павароти-Съдърланд-Бонинг играят операта и през следващия сезон – 1966-67.
На следващата година я поставя и Ла Скала, на италиански (La figlia del regimento), пак с Тонио на Павароти, но с Мирела Френи като Мими.
На представлението е направен запис, като Мими на Френи е не по-малко брилянтна - изключително завладяващо присъствие...
Mirella Freni – "Convien Partir" (1968, La Scala)
...а заради италианския Павароти е още по-прекрасен.
Luciano Pavarotti – "Amici mei che alegro giorno" (1968, La Scala)
Успехът на Павароти-Съдърланд-Бонинг от 1966-67 г. се повтаря и през сезон 1972-73 г. в Метрополитън, като тук вече триумфът, ако това е възможно, е още по-голям и от предишния. Вечерта на 17 февруари, въпреки сезона, е доста гореща – представлението е прекъсвано от аплодисментите няколко пъти. Първо шоуто е спряно след "La chanson du règiment" на Съдърланд, после спира след дуета й с Павароти "Depuis l'instant"...
Joan Sutherland & Luciano Pavarotti – "Depuis l'instant" (1967, studio)
..., но след "Ah! mes amis... Pour mon âme" на Павароти, то буквално излиза от контрола на диригента – пресата тогава тръби, че Павароти „прескача като на спортната обиколка Бичърз Бруук (конно състезание) горните до със самоувереност и оставя всички без дъх“, за което е извикан 17 пъти на бис. Същата вечер тенора, от много добър певец, се превръща в звезда от ранга на партньорката си. Най-накрая спектакъла спира и след арията на Тонио "Pour me rapprocher de Marie".
Luciano Pavarotti – Pour me rapprocher de Marie (1972, Met)
Съдърланд и Павароти, начело с Бонинг, наистина "изваждат от праха" тази свежа музикална комедия на Доницети. След изстрелването на тенора като Тонио в звездна орбита, на "Дъщерята на полка" се обръща специално внимание. През 2006 г. успехът на Павароти е повторен от перуанския тенор Хуан Диего Флорез. Той също пее партията най-напред в Ковънт Гардън, като разказва, че непосредствено преди да излезе на сцената провежда телефонен разговор с предшественика си (в документалния филм на BBC за Павароти "Живот в седем арии"). След огромния успех играе постановката и в Ла Скала и тук Флорез "нарушава 74-годишното ембарго за бисовете в легендарния милански театър" (цитат от пресата).
Juan Diego Florez – "Ah! mes amis... Pour mon âme" (2008, Met)
Флорез се представя като Тонио и в Метрополитън на 21 април 2008 г. с Натали Десий като Мари. Този спектакъл е излъчен на HD видео в кинотеатрите на 26 април 2008 г.
Natalie Dessay – "Salut a la France" (2008, Met)
Ролята на Херцогинята е речитативна. По специални поводи се кани примадона от първо качесто, дори да е оттеглила се вече от сцената. Така например в представлението в Метрополитън през 1972 г. на Съдърланд-Павароти, Херцогинята е нашата Люба Велич...
..., а в постановката от 2008 с Дессий-Флорез - Монсерат Кабайе.
Montserrat Caballé – Duchesse de Crakentorp (2008)
У нас тази чудесна опера-буфа я поставиха за пръв път едва миналата в Русенската опера. Нямах късмет да я гледам, но се надявам да я играят пак... дотогава - има чудесни представления, издадени на DVD с артисти от висшата лига и модерни постановки - гледайте!
